Лунатици

Много мина и още повече остава, но това тук е началото – моя онлайн дневник, или нещо като изповед пред света за моментите, в които не мога да спя, или пък просто спя с отворени очи и света минава покрай мен и часовника…

И така стъпка по стъпка започнах да свиквам с вечността.

Публикувано от Tiamath

Родих се от мъничка семка, за да протегна ръце към небето, ветровете да източат снагата ми нагоре, а очите ми да гледат жадно звездите...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: