По случай есента ще се увия в сладка, тънка тъга

– ще се вие тя по мен като дантела.

Ще я нося навсякъде с мен –

по библиотеки, театри, коктейли.

Ще се усмихвам напразно назад,

душата ми в мечти ще се рее,

и нова фалшива реалност във мен,

като любов ще ме сгрее…