Tag Archive: смърт


Трябва да си призная – имам малък проблем! Съзнанието ми е изградено от нули и единици. Май всъщност проблема не е малък. Изразено в нули и еидници или имаш, или нямаш проблем.

Та обртано на въпроса – не мога да прощавам! Съзнанието ми е вкопчено в абсолютните неща – черно и бяло, единици и нули, абсолютни температури, абсолютни ценности. Не мога да прощавам! Ако нещо се случи и не го приемам добре, никога няма да го приема добре. Затова ми се налага да забравям!

Ставам сутрин и костите ми викат от болка – черни горящи въглени. Поливам ги с вода и забрава – казват времето лекува всичко, много време, много вода – и двете текат. Синергизъм – когато мислите и усещанията се сливат и границите на възприятията се губят. Още забрава моля!

После идват други дни и още такива като тях.  Опитваш се да заместиш едни неща с други, отломките не пасват, губиш неща, които всъшност не искаш да задържиш…А все така не можеш да простш. И ето костите  вече са изсъскали пламтящата болка. Мирише на дим… И тогава идва момента! Единиците и нулите започват да се отмиват от водата на квадратни и триъгълни парчета. Малки…. носени от водата или времето. Поливаш и гласовете, които се опитват да върнат квадратчетата обратно.  Дигитален гоблен от спомени.

Усещаш как, малко по  малко, нещата стават неконкретни, мислите не са завършени, твърденията не са обосновани и всъщност, логиката малко по малко се разпада.  Нямам избор – ще забравя защото така или иначе не се получава да простя.

Една малка дигитална смърт. Все едно се давя под парещия взор на овъглените си кости. Шшшшшшт, тихо. Хсссс – мокро и димно.

И така парче след парче съзнанието, което носи спомена всъщност си отива. След това няма скръб, не е сигурно дали има болка, не е ясно дали има светлина или мрак. Всъщност времето е отмило всичко. За какво ми е да прощавам всъщност? И без друго вече не си спомням… кой, кога, къде…. защо….. Къде отивам… откъде тръгнах… какво се опитвах да си спомня? Всъщност за какво говорихме?

Аз ще бъда защитникът на тези,

които имат нужда от защита.

Ще поведа тези, които пътуват.

Ще бъда лодка,

мост и пристан

за тези, които търсят нов бряг.

Ще отнема болката

на всяко живо същество.

Ще бъда и лекарят,

и лекарството,

и болногледачката

за всички болни по света,

докато не излекувам и последния.

Също като вселената

и великата майка Земя

ще бъда опора в живота

на всички беззащитни.

Ще ги спася от болката,

и ще дам нов живот

на всички живи същества

в безкрайната вселена…