червено вино

Не пия вино често, дaже изобщо, но нещо се случва напоследък.

Дали душата ми се обезкърви и имам нужда от червени багри или е част от вселенския план, никой не знае. А вселенския план е нещо странно – започва неочаквано в миналото, промъква се тайно в пластмасова бутилка и полива хлъзгавия под под теб, зада може живота ти да мине като на кино лента. Както всичко си е наред, изведнъж лежиш на пода и се оглеждаш глупаво, докато виждаш детските ти години да минават покрай теб – училището, макйа си, която отдавна е на небето, уплашеният ти баща, който се надява това на пода да е виното, а не кръв от и без друго кухата ти глава.

После малко болки в автобуса на обратно – може би за да си седна на задните части. Смог и мокри улици. Сънчев есенен уикенд. Уютни нови кооперации и тавани. Още 3 чаши вино – не се притеснявайте, няма да се пропия – просто различни дни, разбъркани в един.

Малка ретардация – лабиринт от карти и висящо решение. После висящи гарги в непривични позиции по жиците между блоковете. Провесения. После още провесени птици. Този лабиринт не е много ясен и май ще се оглеждам за други знаци. После в метрото – голям надпис, който гласи „Заслужава си да опиташ“.

Да опиташ какво, къде, колко… може би още една чаша вино?

После бързо в бъдещето. Среща след полунощ и арженстинско вино. Виненочервени завеси, рамка от ковано черно желязо, увиваща се като лоза, по ръбовете на леглото. Оглеало, което показва обърканото ти лице и пак виното.

Къде ли води вселенският план? Знам само, че историята свършва, сред снега на една зима. Една чаша вино и една мъжка ръка която в последствие ще прегръща мен.

Красива приказка – ще последвам виното и да видим къде ще ме отведе.

Не пия вино често,  дaже изобщо, но нещо се случва напоследък…..