Лятно безвремие

В душата ми властва безвремие, през облаци нижат се светли лъчи, отричам усмивки и сълзи задремвайки, процежда се пясък – отмерва моите дни… Разсеян оглеждам небето и вятърът, навява промени и сини мечти, очите ми гаснат и светят в очакване, процежда се пясък -отмерва моите дни… Поглеждам морето, а риби и раци, се гонят вПродължете с четенето на „Лятно безвремие“

Есенна премяна

По случай есента ще се увия в сладка, тънка тъга – ще се вие тя по мен като дантела. Ще я нося навсякъде с мен – по библиотеки, театри, коктейли. Ще се усмихвам напразно назад, душата ми в мечти ще се рее, и нова фалшива реалност във мен, като любов ще ме сгрее…