Лятно безвремие

В душата ми властва безвремие, през облаци нижат се светли лъчи, отричам усмивки и сълзи задремвайки, процежда се пясък – отмерва моите дни… Разсеян оглеждам небето и вятърът, навява промени и сини мечти, очите ми гаснат и светят в очакване, процежда се пясък -отмерва моите дни… Поглеждам морето, а риби и раци, се гонят вПродължете с четенето на „Лятно безвремие“