Category: Привидения


червено вино

Не пия вино често, дaже изобщо, но нещо се случва напоследък.

Дали душата ми се обезкърви и имам нужда от червени багри или е част от вселенския план, никой не знае. А вселенския план е нещо странно – започва неочаквано в миналото, промъква се тайно в пластмасова бутилка и полива хлъзгавия под под теб, зада може живота ти да мине като на кино лента. Както всичко си е наред, изведнъж лежиш на пода и се оглеждаш глупаво, докато виждаш детските ти години да минават покрай теб – училището, макйа си, която отдавна е на небето, уплашеният ти баща, който се надява това на пода да е виното, а не кръв от и без друго кухата ти глава.

После малко болки в автобуса на обратно – може би за да си седна на задните части. Смог и мокри улици. Сънчев есенен уикенд. Уютни нови кооперации и тавани. Още 3 чаши вино – не се притеснявайте, няма да се пропия – просто различни дни, разбъркани в един.

Малка ретардация – лабиринт от карти и висящо решение. После висящи гарги в непривични позиции по жиците между блоковете. Провесения. После още провесени птици. Този лабиринт не е много ясен и май ще се оглеждам за други знаци. После в метрото – голям надпис, който гласи „Заслужава си да опиташ“.

Да опиташ какво, къде, колко… може би още една чаша вино?

После бързо в бъдещето. Среща след полунощ и арженстинско вино. Виненочервени завеси, рамка от ковано черно желязо, увиваща се като лоза, по ръбовете на леглото. Оглеало, което показва обърканото ти лице и пак виното.

Къде ли води вселенският план? Знам само, че историята свършва, сред снега на една зима. Една чаша вино и една мъжка ръка която в последствие ще прегръща мен.

Красива приказка – ще последвам виното и да видим къде ще ме отведе.

Не пия вино често,  дaже изобщо, но нещо се случва напоследък…..

хаос

хаос

Ретроградният меркурий тази година довя невъобразими промени. Липса на комуникация и обърквания заляха взаимоотношенията, думите се сливаха (и още се сливат за мен),  напускаха се стари местожителства, разделяха се добри приятели и за добро или зло настъпи хаос!

В душите на хората се промъкна странна болка, черно-бял телевизионен шум и вече беше ясно че нищо няма да е същото.

Някои бяха изоставени още на нова година, други бяха оставени в неведение, а трети… трети бяха оставени на най-страшният си съдник -самите себе си!

Време беше за промяна и тези които оставяхме бъдещето си зааа…. завбъдеще, като цяло пострадахме доста.

И знам че и вие сте имали стари килери със спомени за преподреждане, неприятни взаимоотношения, които сте влачили, стари съквартиранти, с които един бог знае защо още се тормозите (те с вас също). А имаше и едни други, които времето погреба, вратите се затвориха, джобовете им се изпразниха и те останаха да чакат стрелките на часовника да се срещат по веднъж в минута, да броят, да размишляват и да очакват трескаво нещо – незнайно какво.

В този страшен момент някои завързаха връзки и нещата се объркаха още повече. Ретроградният Меркурий внесе още повече обърквания в душите на последните. Те запалиха по една цигара и започнаха да се тровят с мрачни мисли и да се разкъсват от чувствo за вина и усещане за нередност. Криеха се зад слънчеви очила и в устата им горчеше от думите, които щяха да кажат.

Някои напуснаха работата си и отидоха на нова. Там потоците на времето се оплитаха, стотиците гласове се превръщаха в един единствен, който им шепнеше нощем, а дните се сменяха, докато те седяха в столовете си.

После Уран и Сатурн се сблъскаха – титаничната схватка на двете тъмни божества доразтърси заспалите хора и скелетите изпопадаха от задните рафтове на гърдеробите. Вселената свистя една седмица, а след това Венера напусна Марс огочена, а мислите й отровиха войнствената планета.

Кому беше нужно всичко това, ще се запитате вие? Точно това се питах и аз два месеца, тънех в неведение, посрещах и изпращах дните и в общи линии преминах всички горепосочени събития. И днес ме озари! Това бше зада забравим „Доброто старо време“. Да се отърсим от старите навици, от мисловното затлъстяване, от емоционалната летаргия. А защо не с добро? Ами защото нямаше да се справим с изхърлянето на отпадъците. И не, не ме разбирайте погрешно, но повечето от тези неща не ви трябваха вече!

Аз успях… май…Стрелките на часовника ще се срещнат за последен път – един път в минута и ще се сбогувам с миналото! Сега си събирам багажа както в песента на Savage garden и ще поживея на луната – все пак 11-тият етаж е почти там :).

Единственият проблем е, че при изтръскването и разтърсването, ръцете ми с еоплескаха с ХАОС…

…После оцапах други хора…

…Лоша работа ви казвам!

И сега да питам ако има прилежни домакини – някоя познава ли анти—хаос белина?

Една целувка

Една целувка от тъмната ми жадна душа специално за вас! Целувайте и утолете жаждата си!

Кой е този мъж?! Хубав, силен и привидно глуповат и нетактичен като 10 годишен хлапак 🙂 ?

Първите впечатления от него – наперен, добре сложен и … жаден за свлка 😉 Често е мускулест или доста спортен, със здрави горещи ръце. Всъщност най-характерното за този мъж е горещото му тяло. Не обмисля нещата много, много и често ще чувате доста шокиращи неща от устата му…. затова се научете да не се впрягате много:)

Но нека се върнем на тялото на Стрелеца! Кожата му е или млечно бяла и изпъстрена с бенки – точно като мляко поръсено с нес кафе, или пък е мугав с привкус на екзотични страни и навява латино асоциации… И винаги е по-мека и чувствителна дори от вашата.Използва добри кремове за ръце и си обръща внимание..когато реши. Косата си най-често поддържа къса – 1-ви или 2-ри номер – така му е най-лесно и пасва на шантавото му ежедневие. Тялото му е чувствително и реагира на всяко внимание от ваша страна – затова моля, обърнете му малко внимание. Страда или от много гъдел, или от перманентна превъзбуда (точно това е което си помислихте) поради горепосочените причини. След като се запознаете, зениците му ще се разширят, а ръцете му палаво че потърсят допир – не се стряскайте – иска точно това което си мислите 🙂

Новите неща в живота му го замайват, объркват и влекат със невъобразима сила. Всяка нова играчка се превръща във център на вселената , затова възползвайте се докато още сте ново изживяване. Не може да се концентрира само върху един партньор, дори от това да зависи живота му. Сигурно вече се е опитал да си легне с най-добрата ви приятелка, малко след като сте го запознали с нея и може би дори с брат ви….. така че не бързайте да го запознавате с никой. Порадвайте му се насаме -там ще бъде очарованието на вашата „връзка“.

Пие (и друса) здраво, хапва обилно …. абе обича от всичко по много. Живее в луксозни мансарди и тавански помещения, в които води гостите и бройките си. Над леглото си често има скосен таван с прозорци които гледат небето. След като ви е въвел в апартамента си обаче ще ви обере овациите! Там започва неговото лично шоу само за вас (въпреки че са го гледало още сто други негови бройки той ще го изпълни със специален ентусиазъм).Ще запали ароматни клечки, ще в налее нещо, ще ви нахрани, може дори да ви направи масаж с горещите си ръце (Боже, какви масажи правят тия мъже…!). И тогава идва момента на истината – след като ви е накарал да се стопите в креслото, това диване ще ви предложи нестандартен секс – на открито, в асансьора, 3-ка, 4-ка или пък просто ще отвори пердетата посред бял ден и облечен само по ентусиазъм, зада може майките и играещите си деца пред блока да ви се насладят….

Какво да ги правиш – огнени знаци!

А секса със мъжа Стрелец – о Боже! Взимайте с пълни шепи и без никакви угризения защото той рядко ще има угризения за нещата които ще правите. Дори вие самите може да се изчервите от нещата,които ще ви провокира да направите! Но определено си е заслужавало да изслушате странните му житейски философии и софизмите които побутва сам на себе си. Едно шеметно изживяване, след което можете да ходите замаяни с дни и да светите с едно нескрито задоволство.

А да!!! И за малко да забравя – най-доброто им качество – вие ще прецените колко и ако имате сили, те винаги ще намерят сили да повторят:)

Както е изпял вокалистът на The doors , Джим Морисън който също е зодия Стрелец – Love me two times!

Те ще го направят – ще ви обичат поне два пъти на вечер и поне два пъти в живота ви:)

Целувки от мен драги стрелци, защото аз също ви обичам по един много искрен начин!

Рицарят

Идва рицар каза пророкът, носи лъскави доспехи и лице не се вижда, прах около него, тежък и много силен.

А аз поглеждам небесата и виждам знаме на кръстоносец. Тежки стъпки в тишината и фанфари … после тишина

и рицарят изчезна в прахта. Сега има гълъбово-синя мъгла, шум от птичи пера и сини ветрила свистят около мен. Поне докато дойде рицарят и се разберем кой е и какво иска. Не вярвам че има хора по-силни от мен и от земята. Дано се бъркам… и заспивам отново а пророкът слуша тълкуванията на Жрицата.

Не си представях така любовта и сега ме плаши. Нямам очи да я погледна и рицарят ще трябва да смъква ветрило след ветрило от буреносната ми аура. даже не знам защо идва и какво ще иска – мен там ме няма. Едно време любовта беше едно горещо тяло със силни ръце, къдрава коса и млечнобяла кожа. Живееше сред прясно отсечено дърво и миришеше мед и чай.

А сега… любовта спря да яде, пие много кафе, безразсъдност и интриги, не си вдига телефона, използва големи думи, лъже, крие се, играе с аргументи и твърди че нехае. Няма време…Мирише на застоял цигарен дим и бира. Има кафеви, сини и зелени очи. Бърза да си тръгне от страх че може да поиска да остане. Носи скъпи парфюми и гладува зада впечатли други. Кара те да си легнеш в другата стая…

Рцарю твоят кръстоносен поход е предварително изгубен… а аз – ще чакам бурята от тъмносини ветрила да ме умори и ново видение да излезе от мъглата.

Рицарят

Аз ще бъда защитникът на тези,

които имат нужда от защита.

Ще поведа тези, които пътуват.

Ще бъда лодка,

мост и пристан

за тези, които търсят нов бряг.

Ще отнема болката

на всяко живо същество.

Ще бъда и лекарят,

и лекарството,

и болногледачката

за всички болни по света,

докато не излекувам и последния.

Също като вселената

и великата майка Земя

ще бъда опора в живота

на всички беззащитни.

Ще ги спася от болката,

и ще дам нов живот

на всички живи същества

в безкрайната вселена…

Ще се превърна в нощна пеперуда

и ще целувам топлите звезди,

ще пия лудо -до насита,

от твоите безкрайни красоти.

Ще бъда грозде, ябълки и нар,

ще се налея пак със сладък сок.

Ще те накарам да се чувстваш като цар,

ще те обгърна с всеки твой порок!

Ще бъдем пак Небето и Земята,

и ще танцуваме безкрай.

Не искам да се раждам и умирам!

Небе, земя, а по между им – Рай!

В душата ми властва безвремие,
през облаци нижат се светли лъчи,
отричам усмивки и сълзи задремвайки,
процежда се пясък – отмерва моите дни…

Разсеян оглеждам небето и вятърът,
навява промени и сини мечти,
очите ми гаснат и светят в очакване,
процежда се пясък -отмерва моите дни…

Поглеждам морето, а риби и раци,
се гонят в кристалните сини вълни,
преливам отново от пусто във празно
– вода и целувки в две сини очи…

По случай есента ще се увия в сладка, тънка тъга

– ще се вие тя по мен като дантела.

Ще я нося навсякъде с мен –

по библиотеки, театри, коктейли.

Ще се усмихвам напразно назад,

душата ми в мечти ще се рее,

и нова фалшива реалност във мен,

като любов ще ме сгрее…

Много мина и ощв повече остава, но това тук е началото – моя онлайн дневник, или нещо като изповед пред света за моментите, в които не мога да спя, или пък просто спя с отворени очи и света минава покрай мен и часовника…

И така стъпка по стъпка започнах да свиквам с вечността.