361px-Haller_torsion_pendulum_anniversary_clock

По повод на последния пост на една моя приятелка искам да споделя мнение и позиция спярмо самотата, връзките и „нагласените“ срещи. Всъщност изобщо няма да говоря за това! Ще говоря за емоционалната инерция!

На всеки му се е случвало да зависне след неприятна раздяла. Под „зависне“ имам предвид да изпадне в едно инертно състояние, в което всички мъже/жени са свине, хората ви дразнят и малко по малко започвате да си ставате самодостатъчни. Но междувременно благодарение на ниското ви ниво на комуникация сте се превърнали в таралеж. Точно така – таралеж! Свили сте се на кълбо, пуснали сте си бодлите към външният свят и се чудите защо нищо не ви се случва.

Така свити на кълбо и заровили съзнанието си, вие не виждате колко много розови балони ви изпраща съдбата и как хубавите неща се пукат при допир с вас – без дори да успеете да ги видите.

А аргументите са вашите бодли – те винаги са непреклонни и твърди. Едни се „ободляват“ със достойнство, други с религия, трети с несъществуващите си недостатъци, а четвърти се обграждат със очакване да им се случи нещо от вън, докато са се свили на кълбо и са се вкопчили във миналото, спомените си и съжаления от рода: „Ех, ако не се беше случило така…“.

А вие знаехте че така ще се случи, но не това е важното сега.

Не знам дали някой е запознат с теорията за махалата, затова ще ви я представя с две-три думи. Теорията гласи, че всяка ситуация, в която изпадаме и всяко нещо което ни се случва, може да бъде оприличено на махало. Така всяка ситуация има собствена вибрация, честота и ритъм. Когато доближим дадена ситуация, ние хипнотично изпадаме под нейно влияние. Колкото повече време минава, толкова повече ние възприемаме вибрацията на дадената ситуация – респективно погледнатото махало. Така ние всъщност се примиряваме с роля, която най-вероятно ни е неприятна, а с времето става и все по-лепкава и непреодолима. И как да излезем от капана ще попитате вие?

Всяко махало по подразбиране очаква от нас да възприемем вибрацията му – фактически да отреагираме както се очаква от нас. Това което можем да направим зада не изпаднем надолу по спиралата, е да отреагираме неадекватно! И нямам предвид да се хвълим от мост или нещо не по-малко глупаво. Целта е да направим нещо неочаквано, за ролята в която потъваме и да приемем поне частично, че аргументите ни не са ни нужни. И най-вече не са ви нужни самотата, болката, агресията, вината…

Няма нужда да си го причиняваме сами, така и така ни го причиняват различни хора.

Затова експериментирайте с реалността и ще се убедите колко лесно се излиза от влиянието на някои махала. Аз като един бивш мастер на ранно-пролетните, късно летни, крайно зимни, ранно сутрешни и късно вечершни депресии мога да ви кажа, че депреса не е на мода, а и когато отриете колко е забавно да манипулирате махалата на реалността, ще запълните екзистенциалната си нужда от депресия с много по-интересни неща:) След като аз усшях на няколко пъти да избегна махалата, си мисля чекуцо, кьораво и сакато може! Опитайте и вие! Чакам да споделите личен опит! А и да! Оговорените срещи не са чак толкова страшни – пробвайте пък винаги може да се посмеете после.

С тази публикация целувам специално дъщеря си AtaraXia! Да ми е жива, здрава и анти-дпересирана, въпреки спирането на продажба на лекарства без рецепта! Обичам те!

Advertisements