Archive for април, 2009


Стиховете по-надолу са от песента на Karen Overton – Your loving arms, преведени креативно от мен и вдъхновени от последни събития в реалността ми :*
Можете да изслушете и песента зада разберете за какво говоря.

Понякога начина по който се държиш
ме кара да се замислям,
какво означавам за теб…
И не мога да понасям начина по който се държа,
зада бъда част от деня ти.
И често те моля за прекалено много от твоето време
сякаш трябва да си го открадна.
И тогава сънувам с отворени очи кошмара че си тръгваш,
и протягам ръце към теб,
и тогава ти….

Толкова пъти си исках да ми кажеш,
че аз съм твоето момиче,
И всеки пореден път си търсех причина,
зада вляза в света ти.
Толкова пъти се молих да питаш,
какво е да те обичам.
И когато любовта е единственото което имах,
чувствах вина
и тогава ти…

Ме обгръщаш с любящите си ръце
и ми прошепваш когато,
протягаш любящите си ръце
около мен и аз отново Изгарям!

361px-Haller_torsion_pendulum_anniversary_clock

По повод на последния пост на една моя приятелка искам да споделя мнение и позиция спярмо самотата, връзките и „нагласените“ срещи. Всъщност изобщо няма да говоря за това! Ще говоря за емоционалната инерция!

На всеки му се е случвало да зависне след неприятна раздяла. Под „зависне“ имам предвид да изпадне в едно инертно състояние, в което всички мъже/жени са свине, хората ви дразнят и малко по малко започвате да си ставате самодостатъчни. Но междувременно благодарение на ниското ви ниво на комуникация сте се превърнали в таралеж. Точно така – таралеж! Свили сте се на кълбо, пуснали сте си бодлите към външният свят и се чудите защо нищо не ви се случва.

Така свити на кълбо и заровили съзнанието си, вие не виждате колко много розови балони ви изпраща съдбата и как хубавите неща се пукат при допир с вас – без дори да успеете да ги видите.

А аргументите са вашите бодли – те винаги са непреклонни и твърди. Едни се „ободляват“ със достойнство, други с религия, трети с несъществуващите си недостатъци, а четвърти се обграждат със очакване да им се случи нещо от вън, докато са се свили на кълбо и са се вкопчили във миналото, спомените си и съжаления от рода: „Ех, ако не се беше случило така…“.

А вие знаехте че така ще се случи, но не това е важното сега.

Не знам дали някой е запознат с теорията за махалата, затова ще ви я представя с две-три думи. Теорията гласи, че всяка ситуация, в която изпадаме и всяко нещо което ни се случва, може да бъде оприличено на махало. Така всяка ситуация има собствена вибрация, честота и ритъм. Когато доближим дадена ситуация, ние хипнотично изпадаме под нейно влияние. Колкото повече време минава, толкова повече ние възприемаме вибрацията на дадената ситуация – респективно погледнатото махало. Така ние всъщност се примиряваме с роля, която най-вероятно ни е неприятна, а с времето става и все по-лепкава и непреодолима. И как да излезем от капана ще попитате вие?

Всяко махало по подразбиране очаква от нас да възприемем вибрацията му – фактически да отреагираме както се очаква от нас. Това което можем да направим зада не изпаднем надолу по спиралата, е да отреагираме неадекватно! И нямам предвид да се хвълим от мост или нещо не по-малко глупаво. Целта е да направим нещо неочаквано, за ролята в която потъваме и да приемем поне частично, че аргументите ни не са ни нужни. И най-вече не са ви нужни самотата, болката, агресията, вината…

Няма нужда да си го причиняваме сами, така и така ни го причиняват различни хора.

Затова експериментирайте с реалността и ще се убедите колко лесно се излиза от влиянието на някои махала. Аз като един бивш мастер на ранно-пролетните, късно летни, крайно зимни, ранно сутрешни и късно вечершни депресии мога да ви кажа, че депреса не е на мода, а и когато отриете колко е забавно да манипулирате махалата на реалността, ще запълните екзистенциалната си нужда от депресия с много по-интересни неща:) След като аз усшях на няколко пъти да избегна махалата, си мисля чекуцо, кьораво и сакато може! Опитайте и вие! Чакам да споделите личен опит! А и да! Оговорените срещи не са чак толкова страшни – пробвайте пък винаги може да се посмеете после.

С тази публикация целувам специално дъщеря си AtaraXia! Да ми е жива, здрава и анти-дпересирана, въпреки спирането на продажба на лекарства без рецепта! Обичам те!

Cloudkeeper

Най-накрая се преместих и с помощтта на приятелите ми и провидението сега всичките ми багажи са в новата ми квартира. И да – за пореден път разбрах на кого мога да разчитам. И пак се убедих, че ако наистина имаш нужда от нещо, реалността ще ти даде шанс да го получиш!

От начало нещата не изглеждаха много обещаващи, но е поразяващо колко могат да променят нещата двекофи латекс, две метли и лопати и две ароматни клечки. Сега съм по-близо до небето от всякога и наистина се чуватвам добре. Бяло пребоядисаната ми стая ми дава усещане за нещо ново, започване на чисто и отново за… небето.

Стаята на съквартиранта е синя – аналогията присъства отново!

Едно време играех на една игра – Desciples. Едната от расите обитаваше високите планински върхове, управлqваше бурите, снеговете и ветровете. Един от техните водачи имаше титла Cloudkeeper – „Пазител на облаците“ или един вид пазител на небесата. Точно така се чувствам сега – като пазител на небесата и дори да звучи глупаво, енергията на въздуха и небето се усеща много по-добре от колкото на втория етаж!

Сега остава само да ми изпратят един топъл пролетен дъжд и петната от хаоса ще избледнеят тотално!

А оттук драги читателю мога да ти кажа че пазителят на небесата вижда приближаващото топло слънце, което ще изгрее и за теб!

хаос

хаос

Ретроградният меркурий тази година довя невъобразими промени. Липса на комуникация и обърквания заляха взаимоотношенията, думите се сливаха (и още се сливат за мен),  напускаха се стари местожителства, разделяха се добри приятели и за добро или зло настъпи хаос!

В душите на хората се промъкна странна болка, черно-бял телевизионен шум и вече беше ясно че нищо няма да е същото.

Някои бяха изоставени още на нова година, други бяха оставени в неведение, а трети… трети бяха оставени на най-страшният си съдник -самите себе си!

Време беше за промяна и тези които оставяхме бъдещето си зааа…. завбъдеще, като цяло пострадахме доста.

И знам че и вие сте имали стари килери със спомени за преподреждане, неприятни взаимоотношения, които сте влачили, стари съквартиранти, с които един бог знае защо още се тормозите (те с вас също). А имаше и едни други, които времето погреба, вратите се затвориха, джобовете им се изпразниха и те останаха да чакат стрелките на часовника да се срещат по веднъж в минута, да броят, да размишляват и да очакват трескаво нещо – незнайно какво.

В този страшен момент някои завързаха връзки и нещата се объркаха още повече. Ретроградният Меркурий внесе още повече обърквания в душите на последните. Те запалиха по една цигара и започнаха да се тровят с мрачни мисли и да се разкъсват от чувствo за вина и усещане за нередност. Криеха се зад слънчеви очила и в устата им горчеше от думите, които щяха да кажат.

Някои напуснаха работата си и отидоха на нова. Там потоците на времето се оплитаха, стотиците гласове се превръщаха в един единствен, който им шепнеше нощем, а дните се сменяха, докато те седяха в столовете си.

После Уран и Сатурн се сблъскаха – титаничната схватка на двете тъмни божества доразтърси заспалите хора и скелетите изпопадаха от задните рафтове на гърдеробите. Вселената свистя една седмица, а след това Венера напусна Марс огочена, а мислите й отровиха войнствената планета.

Кому беше нужно всичко това, ще се запитате вие? Точно това се питах и аз два месеца, тънех в неведение, посрещах и изпращах дните и в общи линии преминах всички горепосочени събития. И днес ме озари! Това бше зада забравим „Доброто старо време“. Да се отърсим от старите навици, от мисловното затлъстяване, от емоционалната летаргия. А защо не с добро? Ами защото нямаше да се справим с изхърлянето на отпадъците. И не, не ме разбирайте погрешно, но повечето от тези неща не ви трябваха вече!

Аз успях… май…Стрелките на часовника ще се срещнат за последен път – един път в минута и ще се сбогувам с миналото! Сега си събирам багажа както в песента на Savage garden и ще поживея на луната – все пак 11-тият етаж е почти там :).

Единственият проблем е, че при изтръскването и разтърсването, ръцете ми с еоплескаха с ХАОС…

…После оцапах други хора…

…Лоша работа ви казвам!

И сега да питам ако има прилежни домакини – някоя познава ли анти—хаос белина?