Идва рицар каза пророкът, носи лъскави доспехи и лице не се вижда, прах около него, тежък и много силен.

А аз поглеждам небесата и виждам знаме на кръстоносец. Тежки стъпки в тишината и фанфари … после тишина

и рицарят изчезна в прахта. Сега има гълъбово-синя мъгла, шум от птичи пера и сини ветрила свистят около мен. Поне докато дойде рицарят и се разберем кой е и какво иска. Не вярвам че има хора по-силни от мен и от земята. Дано се бъркам… и заспивам отново а пророкът слуша тълкуванията на Жрицата.

Не си представях така любовта и сега ме плаши. Нямам очи да я погледна и рицарят ще трябва да смъква ветрило след ветрило от буреносната ми аура. даже не знам защо идва и какво ще иска – мен там ме няма. Едно време любовта беше едно горещо тяло със силни ръце, къдрава коса и млечнобяла кожа. Живееше сред прясно отсечено дърво и миришеше мед и чай.

А сега… любовта спря да яде, пие много кафе, безразсъдност и интриги, не си вдига телефона, използва големи думи, лъже, крие се, играе с аргументи и твърди че нехае. Няма време…Мирише на застоял цигарен дим и бира. Има кафеви, сини и зелени очи. Бърза да си тръгне от страх че може да поиска да остане. Носи скъпи парфюми и гладува зада впечатли други. Кара те да си легнеш в другата стая…

Рцарю твоят кръстоносен поход е предварително изгубен… а аз – ще чакам бурята от тъмносини ветрила да ме умори и ново видение да излезе от мъглата.

Рицарят

Advertisements