Лятно безвремие

В душата ми властва безвремие,
през облаци нижат се светли лъчи,
отричам усмивки и сълзи задремвайки,
процежда се пясък – отмерва моите дни…

Разсеян оглеждам небето и вятърът,
навява промени и сини мечти,
очите ми гаснат и светят в очакване,
процежда се пясък -отмерва моите дни…

Поглеждам морето, а риби и раци,
се гонят в кристалните сини вълни,
преливам отново от пусто във празно
– вода и целувки в две сини очи…

Публикувано от Tiamath

Родих се от мъничка семка, за да протегна ръце към небето, ветровете да източат снагата ми нагоре, а очите ми да гледат жадно звездите...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: