По случай есента ще се увия в сладка, тънка тъга
– ще се вие тя по мен като дантела.
Ще я нося навсякъде с мен –
по библиотеки, театри, коктейли.
Ще се усмихвам напразно назад,
душата ми в мечти ще се рее,
и нова фалшива реалност във мен,
като любов ще ме сгрее…
Вашият коментар