В душата ми властва безвремие,
през облаци нижат се светли лъчи,
отричам усмивки и сълзи задремвайки,
процежда се пясък – отмерва моите дни…
Разсеян оглеждам небето и вятърът,
навява промени и сини мечти,
очите ми гаснат и светят в очакване,
процежда се пясък -отмерва моите дни…
Поглеждам морето, а риби и раци,
се гонят в кристалните сини вълни,
преливам отново от пусто във празно
- вода и целувки в две сини очи…
Посвещавам го с много любов на моите момчета изтъкани от изкуство и на Радо, че ме отведе да видя Бяло море :*
По случай есента ще се увия в сладка, тънка тъга
