господин анонимен
Идваш вкъщи след полунощ – познаваме се идвал си и преди, но много те беше страх да не те засече някой. Изглеждаш добре – сините ти очи блестят и въпреки че косата ти е по-къса от преди къдриците все още личат. Влизаме в асансьора и ти ме докосваш, после ме притискаш към стените на асансьора. Влизаме и ти се вмъкваш директно в моята стая – знае ли се – някой може да те е видял…
Отидох да се изкъпя, а ти си седнал да си проверяваш профилите… Не ми пречи -аз се подсушавам. Тренираш все още и гърбът ти е станал още по релефен, а ръцете ти….о господи! Само че се държиш странно. Сякаш днес не трябва да се познаваме… Искаш да ти говоря, а ти не казваш нищо. Пространството е празно и аз го пълня с думи. Изправяш се и се събличаш и силното ти тяло се докосва до моето. Тръгвамда те целувам и …. забравих че не се целуваш. Ти доста неща не правиш – не пушиш, не пиеш изобщо не си ТАКЪВ – нали знаеш , който харесва такива като мен – което не е зле и все пак… Аз те погалжам с горещия си дъх и вдишвам от бялата ти обтегната като телешки бокс кожа. Едно перфектно парче месо. После сблъсък сред чаршафите – нещо средно между надбягване, бутането на берлинската стена и изригване на вулкан. Страхотен взрив! И всичко това без капчица близот. Катодобавим и 17-те сантиметра найлон които ни делят между, нас останаха само малко бели капки. После се отдръпваш и отиваш да се отмиеш. Искам да ти кажа да си вървиш но вече е един часа. Чувствам се странно – искам да си тръгнеш въпреки сините ти очи, къдравата коса и силните ти ръце. Дори не искам да легна до теб. Намирам празна рамка в стаята и започвам да и търся съдържание…
Намирам една корица от списание SignCafe. Май беше първият брой – на корицата има мъж с невероятно тяло и пликче за пазаруване на главата. Господин никой! На теб ти харесва и те снимаме със корицата пред лицето. Коленичил си на земята и голото ти тяло е релефно и стегнато. Господин никой отново! Трябваше да взема снимката но все пак анонимност трябва…
Опитвам се да те заговоря. “Ти беше зодия овен нали….?”. Мълчиш и се чудиш как да останеш зад найлона. Стерилна ситуация и хиляди думи ще отидат в тоалетната след като изхвърлиш найлоновото пликче!
Това е то – синдрома на анонимния!
